НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ „ГЕОРГИ САВА РАКВСКИ” Е ОТКРИТО ПРЕЗ УЧЕБНАТА 1952/1953  ГОДИНА КАТО КЛОН НА ЦЕНТРАЛНОТО ОСНОВНО ТУРСКО УЧИЛИЩЕ В ГРАДА.

ПРЕЗ 1953/1954 ГОДИНА Е ОБОСОБЕНО КАТО САМОСТОЯТЕЛНО.

ОТ АВТУСТ 1963 ГОДИНА НОСИ ИМЕТО НА ВИДНИЯ БЪЛГАРСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕР  ГЕОРГИ САВА РАКОВСКИ.

ПРЕЗ НАСТОЯЩАТА УЧЕБНА ГОДИНА ТУК СЕ ОБУЧАВАТ 300 ДЕЦА И УЧЕНИЦИ В 2 ПОДГОТВИТЕЛНИ ГРУПИ И 14 ПАРАЛЕЛКИ ОТ ПЪРВИ ДО ЧЕТВЪРТИ КЛАС. ЗА ТЯХНОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ СЕ ГРИЖАТ 23 ПЕДАГОГИЧЕСКИ СПЕЦИАЛИСТИ.

Георги Раковски
1821-1867

Този мъж... у когото ще виждаме винаги свързани в неделимо единство ”мисъл и желязо, лира и тръба”,... е една от големите слави на българския народ и ще пребъде в съзнанието на поколенията преди всичко като човек на вярата, на горещата и непоколебима национална вяра.
Акад. Михаил Арнаудов

Има хора, които са белязани от странната съдба каквото и да захванат, никога да не могат да видят плодовете на своето дело. Такъв е Георги Раковски, който си отива от живота, без да види плодовете на онова, за което отдава силите си. Но съумява да сложи своя отпечатък върху цяло поколение борци за национално освобождение, да стане техен учител и идеал, а с това и един от най-заслужилите хора за създаване на нова и свободна България.
Георги Стойков Раковски (Съби Стойков Попович) е роден през 1821г. в Котел в семейството на търговеца Стойко Попович. Баща му произхожда от сливенското село Раково, откъдето идва и името Раковски, което синът възприема като фамилно. Майка му Руса е сестра на Георги Мамарчев - борец на национално освобождение. В чест на вуйчо си Раковски сам се преименува Георги. Образованието си получава в Карлово и в гръцкото училище на Куручешме в Цариград (1837-1840). Там установява тесни връзки с българската колония и с Неофит Бозвели. През 1842г. той е един от ръководителите на Браилските бунтове- опит на българската революционна емиграция да предизвика въстание, като потегли от Влашко. Заради това Раковски е осъден на смърт, но тъй като имал гръцки паспорт, е предаден на гръцките власти. Раковски успява да избяга в Марсилия и след година и половина във Франция се връща в Котел. Там го арестуват като бунтовник, отведен е в Цариград и е осъден. След като излиза от затвора , в периода 1848-1853г., опитва с пълен неуспех търговия и адвокатство в Цариград. По време на Кримската война постъпва като преводач в главната квартира на турската войска , но целта му е да събира сведения в полза на руската армия. Разкрит, той събира чета от 12 души, с която действа в района на Източна Стара планина, и през декември 1855г. тайно се прехвърля във Влашко, напускайки завинаги пределите на империята. И никога не се завръща в България.
Близо две десетилетия Раковски участва най-активно в борбите за извоюване на църковна и политическа свобода на българите. Дейността му засяга почти всички области на тогавашния обществено- политически живот: революционер, писател и поет, дипломат, учен, журналист и просветен деец.
Основната заслуга на Георги Раковски е, че поставя българското освободително движение на организирана основа, обединява емиграцията във Влашко и обосновава идеологията и тактиката на четническото движение. Той създава Българската легия (Първата съществува от 1861г. до 1862г. в Белград), в която се подготвят много дейци на националната ни революция.Участници в легията са Васил Левски, Стефан Караджа,Ильо войвода, Васил Друмев и редица други. В този момент Раковски има негласния статут на български представител пред европейската дипломация, особено след като руският консул в Белград води с него разговори по изглаждането на гръцко-българския църковен конфликт.
В края на 1861г. Раковски изработва “План за освобождението на България”. В него предвижда да се формира български полк от 1200 “окървавени в бой люде”, който трябва да проникне от Сърбия в България по гребена на Стара планина и като стигне до Търново, да състави “Временно управление от най-достойни и опитни люде” и да провъзгласи българската държавна независимост. За състоянието на нашето националноосвободително движение в средата на 19 век това е истинска революция, а личността на Раковски се очертава пред неговите съвременници с мащаба на един Гарибалди. Сам той посочва: Годината 1862 трябва да остане за българите забележителна и да се брои като първи подстъп към политическия им независим живот.
През 50-те и 60-те години на миналия век Георги С. Раковски е най-ярката фигура на българския обществен небосклон. Зрелостта и увеличаващия радикализъм на на политическата му публицистика, родолюбието на неговите опити из нашата история, фолклор и езикознание – цялата му разностранна дейност на границата между шестото и седмото десетилетие на 19 век дава тон за една непозната дотогава у нас обществена и политическа активност, която извършва истински преврат в мисленето. Като идеолог на националната революция Раковски до такава степен влияе върху радикализирането на българската обществено- политическа мисъл и пряко върху изграждането на общественото мнение, че сякаш самият нов период в освободителното движение придобива нещо от характера на неговата природа. В буквалния смисъл на думата Раковски формира цяло поколение, което обрича живота си на българското освобождение.
Събирайки около себе си по първите войводи, той ги напътва към съгласувани, а не изолирани действия и към един по-висок политически идеал. В записките си “Моето пътуване по Стара планина” Панайот Хитов пише: Покойният Раковски ни написа един малък закон и ни научи как да работим, за да имаме по- добър успех. Няколко години по- късно Христо Ботев във в. Знаме (1875) също отбелязва: Заслугата на Раковски се състои в това, че той обобщи и разпространи тази идея и из числото на нашите хайдути създаде ни няколко души народни предводители и пламенни бойци за свобода. Панайот Хитов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър и Филип Тотю идват до съзнанието за истинската стойност на своите хайдушки походи едва след разговорите си с Раковски.
Голяма е заслугата на Раковски за запазването на народностната си цялост и сила от едно малко известно, но твърде опасно споразумение между Русия и Османската империя за преселването на големи маси българско население и заменянето му с кримски татари. На борбата срещу тази опасност Раковски посвещава анонимна брошура “Преселение в Русия” (май, 1861), в която разобличава бездушните комбинации на руското правителство и на практика спасява много българи от един самоубийствен акт.
Сред фолклорните опити на Раковски се откроява неговия “Показалец”, който и до днес не е загубил значението си като програма за фолклорни и етнографски проучвания.
Сред по-малко известните, но въздействащи дела на Раковски е, че пръв въвежда в употреба трибагреното знаме. Той го развява за пръв път в Белград като водач на Българската легия. Подреждането на цветовете в трибагреника в днешния му вид прави през 1876г. В Браила ямболчанинът Иван Параскевов, а член 23-ти от Търновската конституция окончателно постановява, че: Българското знаме е трицветно и се състои от бял, зелен и червен цвят, поставени хоризонтално.
Георги С. Раковски умира в Букурещ от туберкулоза на 46 години. Костите му са пренесени в родината едва през 1885г.
Тържествената процесия става прикритие за една афера, която хвърля сянка както над българо-румънските отношения, така и над македонското освободително движение. Група български обират един румънски богаташ от Гюргево, като между другото открадват и ценни книжа, без да знаят, че те са опасни. Целта им била да осигурят средство за въоръжаването на чети и изпращането им в Македония, по онова време още под османско иго. Плячката е скрита в ковчега на Раковски, който бил с двойно дъно. След като били пренесени в България заедно с костите му, ценните книжа били прехвърлени в Австро - Унгария, където революционерите се опитали да ги осребрят във виенски банки. Служителите, предупредени за кражбата, заловили приносителите и цялата афера се разплела. За да потуши международното негодувание, българското правителство възстановило на обрания румънец откраднатата сума.
Костите на Раковски остават в софийската катедрала “Света Неделя” до 1942г., когато са пренесени в родния му град Котел. През 1981г. По случаи 1300-годишнината от основаването на българската държава там му е поставен мавзолей. В него редом до костите му е положена неговата сабя. Така повече от един век след смъртта му завършва дългото скиталчество на поета - революционер.